Дете Мое е проект за детска приказка без отрицателни герои. Но не просто без отрицателни герои, а в основата му е залегнала идеята за трансформацията на отрицателния герой, еволюцията на човека. Полярността да се трансформира в единство на противоположностите.
Това най-лесно в детска приказка може да се изрази чрез осъществяването на мечтите. Децата да не бъдат спирани да мечтаят. Да не ги спира "реалността" - родителят, който знае кое е неизпълнимо. Няма неизпълними неща.
И все пак мечтите може да са начин, предполагам не единствен, но основната идея е "няма зло, има нееволюирало добро", която дължим на Ваклуш Толев. Какво означава "няма зло, има нееволюирало добро"? Не е ли малко... неразбираемо, може би - за Проект за детска приказка? Какво са децата, обаче? Докато ги учим в аспекта на черно-белия поглед, че има "лош" и "добър" герой - винаги ще има избор между лош и добър и винаги ще има противопоставянето им. А в живота няма черно-бяло!
Новото в тази идея е да се усети доброто в лошия и да се развие. Нюанс!
Новото... е да се прости на лошия и да бъде научен! Нюанс.
Новото е... просто... човекът да бъде разбран със всичките си му човешки слабости. Но и да му бъде помогнато да спре да се оправдава с... човешките си слабости :).
Тази идея вече се промъква в световната класика - анимационните филми... на Pixar Studio, например - но с този проект ние искаме да утвърдим: "няма зло", "няма отрицателен герой" в същината.
Може би ще ни запитате не е ли скучна приказка без интрига. Като няма лош герой, който да бъде победен накрая няма интрига, ще ми кажете. Но така ли е наистина? Помислете колко по-интригуващо е да видите промяната в този лош герой. Представете си колко по-интригуваща е не победа над зло, чрез унищожаването му, а само чрез трансформацията му. Колко по-голяма победа е всъщност това! И колко по-цялостна.
Искате да ни попитате не лъжем ли децата така? Че всичко е възможно, че лошите не са лоши... защото има много лоши и те наистина са лоши - в живота.
Няма лоши хора, има хора, които могат да се променят! И ние сме тези, които им помагаме да се променят! Разбира се, в точния момент, а не "сега и то веднага".
Това децата го знаят! Те вярват - искрено и живо. Докато не повярват на реалността, в която вярваме ние и в това, което ние им казваме. И затова - нека дадем на децата си приказките, които да подкрепят тяхната невинност и техния ентусиазъм и да виждаме онези широко отворени любопитни очички и в нас самите.

Едно от предимствата на нашия проект е - приказки за собствените ни деца! Не търсим професионалисти, утвърдени писатели. Това е възможност за всеки - нови таланти, необременени с писателски похвати могат да развият таланта си в тази интересна и специфична област - писането за деца... (и родители :)
Да, приказки не само за децата ни, но и родителите, възрастните. Защото ние се развиваме и чрез децата си.
Целта на проекта е да запали повече хора да започнат да пишат такива приказки - с новия поглед към човека до/срещу теб.

В първата книжка, която излезе на 18ти декември 2004 г. имаме седем приказки, които малко или повече покриват основната идея.
Така например в "Приказка за разбирателството" (с оригинално заглавие в конкурса "Подареното момиче") е потърсено "тайното оръжие", което стопля сърцата. Там е заложено на красотата. Красотата, която всеки може да види и която никой не би искал да изгуби, защото без нея какво би бил света? Подарена от една Фея - това е видимата за всички красота, която имаме вътре в себе си. Вълшебния детски поглед :)

Какво е "Приказка за мечтите" (първоначално "Приказка за слънчогледите")? Там надутата роза и страхливата теменужка не стават по-малко надути и страхливи (или поне не се спираме върху тях задълбочено - биха могли и да се променят също като герои ;), но тук пък е заложено на даряването. Когато даваш без да искаш в замяна - ти растеш, започваш да имаш все повече възможности, за да можеш все повече да даваш. Чрез това осъществяваш собствената си мечта - а в същото време си помогнал на други по пътя към тяхната.

Приказката за малкия разбойник - "Приказка за промяната" - леко се отличава като стил и ефирност на изображението от останалите избрани в първата книжка приказки, но това може само да ни даде многоаспектността на живота. Тук се демонстрира другата страна - първичния заложен модел на децата да експериментират, без да си дават сметка, че това може да не е полезно за обекта на експеримента им. По-интересното обаче е метаморфозата, през която преминава малчуганът и с много хитрост се измъква от всичките опасности. И какво става накрая? Опознавайки експерементите си не само отвън, но и отвътре - вече е научил много повече.
Ние това искаме - да направим дисекция на отрицателния герой, да го видим отвътре - всичко ли е толкова лошо, за колкото го мислим? Всичко ли е толкова огромна неправда, непоправимо ли е, непростимо ли е? Черно-бяло ли е?

"Приказка за Отражението"... (със заглавие "Птицата, която гонеше дъгата" като участие в конкурса) - тук виждаме себе си, когато гоним някаква цел на всяка цена. Т.е. отрицателният герой сме самите ние - сами на себе си вредим, докато някой, нещо, не ни отвори очите. И най-вече докато сами не ги отворим, защото сме пожелали да прогледнем. Не гонейки недостижимото, а осъзнавайки, че това недостижимо е отдавна у нас - постигнато! Имаме го, а не го оценяваме.

Искаме ли да има лош и добър? Независимо от всичко го има, ще кажете. Добре, съгласявам се, сега го има. Да намерим заедно начина това да се промени. Ще ми кажете - не може да се промени, такива сме създадени, такива сме устроени - винаги ще бъдем такива. НЕ! Няма невъзможности! Всеки може да се промени. Аз искам (не само аз искам :)) всички ние да открием тези начини това да стане. У всеки е индивидуално, но също така всички се подчиняваме на общи закони. Всички обичаме, имаме болки, имаме мечти.
И ако ми кажете, че лъжем децата с това, че лошият не е лош, то веднага мога да сложа критика на построението добър-лош, като ви обърна внимание, че и толкова идеални добри герои като в приказките също няма.
Опростяваме за децата, за да е по-разбираемо, да! Но също така им позволяваме по-реалния реализъм да вярват в това, което вярват. Нека не променят силата на вярата си, защото точно тя прави чудеса! И точно това е, което моделира в крайна сметка забикалящия ни свят.
Нека направим света, такъв какъвто е в мечтите ни! Чрез децата ни - които са бъдещето, и чрез себе си - които знаем силата на мисълта и желанието!

Ако изложението провокира някакви въпроси или просто искате да споделите мнение - свържете се с нас на посочените координати в раздел Контакти.


Проект ДетеМое:
Александра Благовестова