ТРИ ПРИКАЗКИ ЗА МЕЧО В РИМА

Автор: Пенка Стоянова Папуркова

1.БОЛЕСТТА НА МЕЧО
Мечето се поболи –
хърка, цяла нощ не спи,
кашля, стана много блед.
Мама Меца носи мед.
Тича в гъстите гори,
билки търси от зори.
После лайка за гаргара
тя на меченцето дава.
Не минава, не минава!
Майката се разтревожи:
-Повече така не може!
Ставай, меченце, сега
да намерим доктор Га.
Докторът поглежда строго:
-Мечето е болно много!
Зъбките му пожълтели,
като гъбки престарели.
-Ясно ли е, малко мече?
Спри със пушенето вече!
Мойто меченце не пуши!
То във майка си се гуши,
бърше бистрите сълзи:
-Там, край белите брези,
двама с Лиско ний се крием,
пушим и…
Мама Меца тук се слиса:
как не са разбрали с Лиса!
-Мила мамо, доктор Га,
пушех, пушех на шега
и не знаех, за беда,
че такава е вреда.

Пръв в уроци и игри
днес е Мечо в тез гори.
Весел, силен, здравеняк,
хем е умен, хем смелчак!

2.МЕЧО ЧУЖДЕНЕЦ
Леля Мецана в Америка бе.
Прати на Мечо подарък бомбе,
дълги ботуши и пояс за кръста.
Той се наду, че едва не се пръсна.
И си помисли: „Какъв чужденец!
Няма с мен равен в родния лес.
Ежко е бавничък и мързелив.
Зайко пък глупав и много страхлив.
Нашите птички са толкоз бъбриви!
А пък сърничките все са плачливи.
Дива и груба е тази гора –
няма с кого да започнеш игра”.

Мечо реши – през гори и баири
други земи и другари да дири.
Мина поляни, от слънце огряни,
ягодки хапна сочни, засмяни.
Гъбки потърси край китни дъбрави.
Всички приятели вече забрави.

Радостен стигна в гората далечна.
Спря се доволен и гордо си рече:
„Всички дървета със своите клони
правят на мене най-ниски поклони”.
Легна на меко, заспа уморен –
тъй го вълнуваше новият ден.!

Щом се събуди, разтърка очи:
„Зайко, къде си? – гората мълчи.
Хубаво пееха нашите птички.
Къде е поточето с двете брезички?
Искам при мама сега да изтичам!
Еженце, Заенце, как ви обичам!”
Но от пътечката няма следа.
Бил ли е някой в такава беда?

Дълго се лута напразно мечето,
пояса скъса, изгуби бомбето.
Хич не помисли за тях да тъжи.
Мъка по родния край му тежи.
Малък бе още – седна, заплака:
„Сам съм горкичък – какво ли ме чака?”

Тъй го завариха брат му Медушко,
Ежко и Зайко, кълвачът Пъструшко,
Катето, Лиса и двете сърнички –
верни на Мечо като сестрички.
Простиха му всичко, щом го видяха;
заедно песен към къщи запяха.

3.МЕЧО ЗА КРУШИ
Мечо стана много умен,
най-послушен, сладкодумен.
Мама Меца го целуна,
на ушенце му продума:
- Там отсреща, през баира,
сладка крушка се намира.
Тръгвай да я оберем,
сочни крушки да ядем.
Само който много слуша,
заслужава сладка круша.
Меца храстите разгръща
и назад не се обръща,
а след нея раз, два, три
Мечо весело върви.
Там, до храстчето от глог,
си почива Скок-Подскок.
Малка птичка чурулика,
меченцето тихо вика:
- Там накрая, дето пуши,
мама Меца знае круши.
Хайде, Зайко, тръгвай с нас,
крушки ще ядем след час.
Меца все напред върви,
гази храсти и треви.
А пред тях едно поточе
все разказва, все клокочи.
Малка палава сърничка
жадно пиеше водичка.
Мечо тихо й пошуши:
-Мама Меца знае круши.
Тръгвай да те заведем,
сладки крушки да ядем.
Меца, без да се обръща,
мина покрай горска къща.
Мечо бързо се катери.
Ах, кого ли ще намери!
-Тупа-лупа, тупа-лупа,
кой живее в таз хралупа?
Катеричката отвори,
Мечо тихо й говори:
- Ако дойдеш ти със нас,
крушки ще ядеш след час.
- Няма да се бавя, няма,
ще повикам с нас и мама.
Меца крачи все напред
покрай ежковия плет.
С лапичка мечето чука:
-Ежко, тука ли си? Тука.
Бързо, тръгвай ти със нас,
крушки ще ядем след час.
Тръгва Ежко с пет ежлета,
негови добри братлета.
Стигнаха една полянка.
На полянката – Лисанка,
с нова блуза и елече.
И на нея Мечо рече:
-Там наблизо, дето пуши,
мама Меца знае круши.
Тръгвай да ги оберем,
заедно да ги ядем.

Минаха гори, баири…
Спря се Меца най-подире:
-Стана тя, каквато стана!
Мечо, крушката обрана!
Вятърко полюшна клони,
крушка сладичка отрони.
-Ето тук едничка само
за момченцето на мама.
Тя със крушката последна
чак сега назад погледна.
И се хвана за главата:
- Мечо е събрал гората!
Всеки с чанта и торбичка,
а пък крушката едничка!

С остри зъбчета – теслички –
Зайко раздели за всички
тая крушка сочна, сладка,
та да хапне всеки хапка.