ПЕШО ТОПКАТА И БАНИЧКАТА СЪС СИРЕНЕ

Автор: Таня Сашова Тодорова

На съседната до нас улица в огромна бяла къща живее Пешо Топката. Той е само на 9 години и учи в най-скъпото частно училище в града. Пешо Топката всъщност е кръстен на дядо си Иван и по кръщелно свидетелство се казва Иван. Но понякога родителите се объркват, когато избират име на детето си. За това, в момента, в който проговори и една мила баба го попита как се казва, Иван отговори:
- Пешо Топката ....
Всъщност искаше да каже: “Казвам се Пешо и искам да си играя с топката”. Но май никой не го разбра правилно. Децата, с които играеше приеха, че това момченце със скъпи маратонки се казва Пешо Топката и престанаха да се замислят, дали това е истина или не е.
Пешо Топката, въпреки, че има всичко, ама всичко, даже преди да си го помисли, все пак е едно обикновено, добро хлапе. Е, доколкото може да бъде добро едно хлапе. Прави само по две пакости на ден. Тайно яде шоколад нощем и то след като си е измил зъбите. Дърпа косите на онова русо момиченце от съседната уличка. Понякога, рядко наистина, крайно търпеливата му учителка, се обаждаше на родителите му и внимателно им обясняваше за пакостите на детето. Разговорът, обикновено завършва с обещание, че Пешо Топката ще бъде предупреден и ще започне да се държи по-добре.
Всяка сутрин от понеделник до петък, Пешо Топката става, мие си старателно зъбите и очите и тръгва на училище. Понеже играе във футболния отбор за деца, той категорично отказва шофьора на баща му да го кара със скъпата кола. Това малко затруднява назначеният придружител на хлапето. Пешо Топката знае, че този мъж е назначен, за негов телохранител, но предпочиташе да не мисли за това.
От две седмици насам, всяка сутрин до портата стоеше и едно мърляво куче. Личеше си, че няма дом и момче, което да го обича. Малко по-далеч от кучето, обикновено чакаше и едно бездомно, никога некъпано коте.
И така, всяка делнична сутрин тръгваше за училището малка смешна групичка: Пешо Топката, телохранителя, мърлявото куче и никога некъпаното коте. Винаги, ама винаги момчето спира пред първата баничарница и си купува невероятно вкусна баничка със сирене. Това е една от онези мазни, триъгълни банички, с много, много сирене. Още топли и ухаещи.
Пешо Топката всяка сутрин изяжда своята баничка. Без да се обърне. Без дори да погледне мърлявите животни. Те търпеливо го следваха, стараейки се да не досаждат. Стигаха с него до училището му. Чакаха го да свърши с уроците и после го придружаваха обратно до голямата бяла къща. Гладни. Стомахчетата им бяха забравили вкуса на прясна храна. Май почти бяха забравили какво е храна. Понякога, за да спечелят коричка хляб двете мърляви животинки правят цирк за хората: убедена съм, че всички сте виждали как се бият кучета и котки...
Този ден, за който искам да ви разкажа не се отличаваше с нищо различно. Пешо Топката стана, изми си зъбите и очите, погледна бодигарда си, мърлявото куче и никога некъпаното коте, купи си баничка. И си я изяде. Сам. Носеше и специална кутия със сандвичи с пуешко месо и домат. Нямаше намерение нито до ги яде, нито да ги даде на някого. Не му се мислеше за нищо друго, освен за предстоящия мач.
Футболният мач е за купата на детските отбори по футбол. По принцип бащата на Пешо Топката рядко успява да се освободи от своите бизнес - задължения и да гледа играта на сина си. Този път, обаче той дойде, макар и само за второто полувреме. Пешо Токата, като всяко момче много, ама много му се искаше да покаже на баща си колко е пораснал. Колко е печен. И как баща му може да се гордее с него и неговите успехи.
В последните минути на срещата, резултата е 2 на 2. Топката: в краката на Пешо. Всички на стадиона крещяха името му. Треньорът стана на крака, баща му пренебрегна мерките за сигурност, стана от мястото си и се втурна към игрището.
Пешо Топката, останал сам срещу вратаря се огледа за секунда. Зад вратата на противника стояха мърлявото куче и никога некъпаното коте. И не трепваха. Както винаги. Без да очакват детето да вкара гол. Без да изискват от него нищо. Без да пресмятат колко е богат, умен или колко е добър футболист. Без да се интересуват от невероятните му успехи или да му се подиграват на неуспехите. Просто го гледаха. В главата на момчето се върна разговорът от сутринта:
- Сине, само победата има значение. Нищо друго.
- За футбол ли говориш, тате? – сънено попита Пешо.
- И за футбол – отговори баща му – хайде, ставай сега. Чака те ден, изпълнен с победи.
Този ден, за който ви говоря, в този мач, момчето за първи път в живота си направи грешка. Пешо Топката не вкара гол. Стадиона затихна. Мълчаха даже феновете на противниковия отбор. Никой не повярва на очите си: най-добрият играч на терена направи грешка!
Пешо Топката се опомни чак когато стадионът вече беше празен. Той лежеше на терена, а от очите му се стичаха сълзи. Дори баща му си беше тръгнал. Може да е засрамен, а може би отново някой бизнес - партньор се е обадил по мобилния телефон. Извърнал глава, за да не гледа сълзите му, до него стоеше бодигарда... От другата му страна стояха мърлявото куче и никога некъпаното коте. Момчето протегна ръка, и животинките се приближиха...
На следващата сутрин Пешо Топката стана старателно си изми зъбите и очите, погледна бодигарда си, мърлявото куче, никога некъпаното коте и си купи баничка. После внимателно остави баничката на тротоара върху хартията. Мърлявото куче изяде част от нея. Другата част и сиренето остави на никога некъпаното коте, защото всяко куче, макар и гладно, си има достойнство. И не яде сирене. Кучето и котето, както всеки друг ден, изчакаха момчето да свърши с уроците си и го придружиха обратно до дома му....