ПРИКАЗКА ЗА СЪРЦЕТО НА ЕДНО МОМЧЕ

Автор: Мария Иванова Атанасова

Това е приказка за сърцето на едно момче - Камен. Ще кажеш: Ей, защо Камен, сърцето му каменно ли е? Слушай...
Много често човек придобива качествата на името, което носи. Камен бил малко момче, но твърд като камък, каквото каже - прави го, каквото реши – бори се до край да го изпълни. Децата го следвали, защото Камен успявал да ги увлече в игрите, да ги научи да бъдат смели, да не се страхуват, да бъдат бързи и решителни. Камен ще ги води на реката, ще плуват, ще играят с него на гоненица, на криеница. Той бил и съдник, когато трябвало. Вечер Камен се прибирал в къщи пълен с впечатления, лягал си и си мислил: Весело си изкарахме днес, голяма игра падна! Детският му ум работил бързо, той винаги успявал да изпревари сърцето и да му нашепне много неща за правене и извинения за всичко ненаправено.
Една вечер, когато момчето си лягало, майка му го целунала и му пожелала лека нощ. Една звездичка мъничка и нежна, като светулчица, подскочила от къдрицата на косата й и хоп, право в сърцето на Камен, който вече заспивал блажено. В съня си Камен усетил нечие присъствие, усетил топлина да се разлива по тялото му, станало му приятно, усмихнал се и чул тих глас: Здравей, Камене, аз съм сърцето ти, чуй ме как туптя. Без мен ти не можеш да живееш. Знаеш ли колко много клетки работят в моята работилница – едни отговарят за чистата кръв, други за нечистата, трети – за темпото, четвърти – за налягането, пети – за синхрона и т.н. С мен и моята работа е свързано цялотото ти тяло и всички други системи. Знай, че тази не е най-голямата ми задача, по-голяма от нея е задачата да дам дом на Душата ти, която разцъфтява в мен като красиво, ароматно цвете. Затова чуй моите думи: когато искаш истински съвет, когато желаеш да получиш правилен отговор, питай сърцето си, замълчи в тишина и изкачай да усетиш отговора. То никога няма да те излъже. Направи опит – утре като излезеш за игра, питай ме за нещата, за които се съмняваш дали са правилни.
Благодаря, сърце! – казал Камен – Защо пък не! Утре ще те питам.
Още много неща си казали Камен и неговото сърце, но на другия ден, когато се събудил, той помнел само това.
Станал и попитал сърцето си: Майка ми винаги се грижи за закуската ми, а аз обикновено съм недоволен от това. Правилно ли е? Замълчал и след малко усетил със сърцето си и видял картина - майка му с любов приготвя печени филийки, той влиза и започва да мърмори, че една е недопечена, другата препечена, сиренето му солено. Усмивката от лицето на майка му се помрачава. „Сине, сине...” казва тя. Тази картина той не само видял, а преживял чувството, което причинил на майка си, усетил болката й. Тогава решил да опита тази сутрин да бъде различен – усмихнал се, поздравил, закусил радостно, като забелязал колко усмихнати са родителите му.
Тръгнал за игри нашият герой. Събрал момчетата, само Цецко не извикал. Него не го извикал, защото бил много хилав и нямал сила да се бие. Затова Камен го пренебрегвал и понякога обиждал. Днес запитал сърцето си: да извикам ли Цецко? Видял вместо отговор тази картина - Цецко плаче в къщи на баба си, че децата не го обичат. Усетил Камен цецковата тъга и разбрал отговора. Отишъл и извикал Цецко, казал му: До мен искам да бъдеш днес – цял ден. Засияла усмивката на Цецко като майска роза, зарадвало се и сърцето на Камен.
Започвали играта – чупели клони от храстите, за да се маскират и да играят на война. Храстите били вече ошмулени, когато Камен се запитал: Не наранихме ли храстите? Усетил болката им, видял опустошението им с други очи и разбрал отговора. Казал на приятелите си: Следобед засаждаме нови храсти, тези никой повече да не чупи! Усетил как сърцето му се стоплило от радостта на останалите храсти.
Гледа Камен бабичка на пътя му, пречка му се, а той тича ли тича. Блъснал я без да иска, скарал й се: Едвам се тътриш, стара бабо! Вече без да пита дори, усетил със сърцето си нейната тъга. Знаел отговора, спрял и казал: Бабо, дай да ти помогна! Още една сияйна и благодарна усмивка прехвръкнала и се настанила в сърцето на Камен.
Много други неща започнал да усеща Камен със сърцето си, много усмивки събрал в този ден. Е, не винаги питал и грешки допуснал, но в края на деня, когато си лeгнал, спечелените усмивки засияли като звездички над него, всяка от тях казвала: Благодаря! Когато майката на Камен дошла да го целуне за лека нощ, той казал: Благодаря ти, майчице! И тогава една много малка звездичка като светулчица прехвръкнала от сърцето на Камен към сърцето на майка му. Благодаря и аз, дете мое! – казала майка му.
Толкова интересни сънища Камен не бил сънувал. Всяка спечелена усмивка – звездица му разказала историята на своя живот. Той разбрал, че тези истории са част от историята на неговия живот и че радостта да го живее е голяма.
На сутринта не помнел сънищата си, но усещал топлината на сърцето си и една тиха радост. Знаел, че тази радост ще го следва, докато той следва сърцето си.