Приказка за Любовта
Приказка за Света
Приказка за Отражението
Приказка за Разбирателството
Приказка за Мечтите
Приказка за Промяната
Приказка за Израстването
Песента на гората
Ловецът на думи
Зайова приказка
Приказка за любовта, без която не можем
Приказка за змейовете
Приказка за Бялото камъче
Приказки
Последна промяна: 29.11.2006
Copyright © 2004-2005, ДетеМое
   
 

КИТАЙСКА ПРИКАЗКА ЗА ПОУКАТА...

Автор: Радина Тошкова Гечева

Това се случило преди много много години в далечен Китай. В едно малко селце живеела млада жена със своето новородено детенце на име Чин...
Тя била много трудолюбива и добра, но уви... бедна. Ето защо, за да изхранва своето чедо младата жена отглеждала ориз на една нива недалеч от дома и... През пролетта го посявала, а на есен беряла плодовете на своя труд...
Минали години, малкият Чин поотраснал... бил хубаво, здраво и жизнено момченце, но за жалост твърде буйно и невъздържано. Обичало да пакости на съседите, не помагало на майка си в къщната работа, биело връстниците си и макар майка му да се опитвала да въведе ред - нищо не помагало... Накрая отчаяна и огорчена от поведението на сина си, младата жена отишла при старата знахарка, която живеела на края на селото и й разказала цялата история, молейки я за помощ. Мъдрата жена й дала следния съвет: "Всеки път, когато синът ти направи някоя пакост - ти му отвръщай с усмивка и с блага дума. Колкото по-големи са пакостите му, толкова по-добра бъди към него!..."
Младата жена така и направила. От този ден нататък всеки път, когато нейния син правел беля, тя му отвръщала с Добро...
Една вечер Чин се прибрал у дома с изцапани, изпокъсани дрешки, но майка му отново нищо не казала, а напротив усмихнала се, сложила му вечеря, а сетне го завела да си легне. Точно преди детето да заспи, младата жена колкото и да била ядосана на сина си - навела се, целунала го по челото и му прошепнала: ”Обичам те, сине!" - тя изрекла това с толкова чувство, както само една майка може да го направи... В този миг нещо в съзнанието на детето се пречупило, думите трогнали дълбоко Чин, той разбрал какво е сторил и много съжалил... Сърцето на детето се свило от мъка... Точно, когато майка му се канела да излезе от стаята,т ой извикал искрено: "Съжалявам! Сгреших!.. И аз те обичам, мамо!"
Младата жена се разплакала от радост. От вълнение не знаела друго що да стори, затова просто прегърнала чедото си и отново майчински го целунала по челото...