ХРАБРИЯТ СНЕЖЕН ЧОВЕК

Автор: Милена Фотева

Имало някога малка къщичка на края на едно селце. В нея жевеели мъж и жена с двете си деца Свилен и Виолетка. Бедни били, но в дома им винаги царял сговор.
Една година малко преди Коледа завалял силен сняг и покрил с дебел снежен юрган всичко. Двете деца излезнали радостни на двора и направили голям снежен човек. Свилен му сложил две въгленчета за очи, голям морков за нос, а на главата му поставил една от шарените си вълнени шапки. Виолетка му наредила червени камъчета, които събрала през лятото за уста. Най-накрая в едната му ръка поставили стара метла с дълга дървена дръжка. Когато свършили Свилен казал:
- Искаш ли да го наречем Снежко?
- Разбира се. Мислиш ли, че когато дядо Коледа дойде да ни носи подаръците, ще го хареса - попитала Виолетка.
- Дядо Коледа не съществува. Мама и татко ни купуват по нещо и го слагат под елхата.
- Не е вярно. Дядо Коледа съществува. Когато дойде, ще ми донесе голяма кукла - настояла Виолетка.
- Мама и татко няма да могат да ти я купят. Аз искам да имам влакче, което да върви по релси, но зная, че не е възможно. Хайде, сестричке да се прибираме, че вече стана тъмно.
Вечерта, когато нощта покрила с тъмната си пелерина всичко, от небето долетяла шейна, теглена от елени и спяла пред къщичката. От нея слезнал дядо Коледа и се приближил до снежния човек. Напръскал го със светещ прашец и той оживял. Протегнал се и изтървал метлата си.
- Здравей, Снежко! - засмял се дядо Коледа.
- Здравей, дядо Коледа. - вдигнал метлата си снежният човек.
- Знаеш ли какви подаръци искат децата да им донеса, защото писма от тях не получих.
- Виолетка иска голяма кукла, а Свилен влакче, което да върви по релси.
Дядо Коледа отишъл до шейната си, отворил един от чувалите и извадил два подаръка. Погледнал към комина на къщичката и се обърнал към снежния човек:
- Ще оставя подаръците за децата до теб, Снежко, защото комина на къщичката е много малък, а ти ще ги пазиш тази нощ. Обещаваш ли?
- Обещавам, дядо Коледа.
- Благодаря ти, Снежко. Довиждане, че имам още много подаръци да разнасям.
Минало полунощ. Снежният човек видял от небето да се спуска към него черен крилат кон, на който стояла страшна жена с развети черни коси. Тя минала покрай Снежко, грабнала подаръците на децата и със смях се загубила в нощта. Снежният човек започнал да плаче.
Изведнъж пред него застанала красива жена .Тя била облечена в дълга рокля изпъстрена с цветя, листа, снежинки и житни класове. Жената го погалила и казала:
- Не плачи, Снежко. Видях какво стана. Аз съм вълшебницата Година и дойдох да ти помогна. Лошата магьосница Страшила взе подаръците за децата. Тя ги отнесе в ледения си палат. Само ти можеш да ги върнеш. Вземи това вълшебно камъче, то ще те предпазва от беди. Върви, Снежко и успех.
Добрата вълшебница му помахала за сбогом и се загубила в мрака. Снежко махнал най-горното камъче от своите, сложил вълшебното и с метлата в ръка, тръгнал на път.
Дълго вървял през тъмната гора. Когато излезнал от нея видял пред себе си висока планина. На върха, на която се издигал палата на лошата Страшила. Снежният човек не бил направил и крачка, когато срещу него запълзели хиляди бубулечки. Снежко не се изплашил, хванал здраво метлата и започнал да мете пред себе си. Изведнъж буболечките сами изчезнали. Заизкачвал планината, когато се появил силен вятър, завалял сняг и станало много студено. Снежко не се изплашил и този път, защото вятърът и студът били негови другари. Смело продължил и всичко утихнало. Накрая стигнал до палата на магьосницата. Отворил вратата и се озовал в огромна зала. Пред него застанала Страшила и казала:
-Храбър си, снежни човеко. Не се уплаши от бурята и бубулечките, които ти пратих. Дойде до тук само заради едни нищожни подаръци, но знай, че още сега ще те превърна в купчина сняг.
Страшила насочила ръцете си към Снежко. Огнена вълна се откъснала от тях и се насочила към снежния човек, но вълшебното камъче я отразило и тя се върнала към магьосницата. Тя надала писък и след миг там където стояла Страшила се появила голяма кукумявка, която размахала криле и отлетяла през един отворен прозорец. Снежко намерил подаръците, взел ги в снежната си ръка и спокойно се прибрал.
На сутринта децата станали рано и видели подаръците. Те търкали очички и неможели да повярват, а Свилен се чудел:
-Не е възможно. Аз не съм казвал на никого какъв подарък искам. Само ти и Снежко чухте.
-Знам какво е станало – отговорила важно Виолетка. Дядо Коледа е дошъл тази нощ и Снежко му е казал желанията ни.
Свилен се засмял:
-Сигурно така е станало. Само, че не ми се вярва.
Двете деца радостни и щастливи играли през коледния ден.
Затова щом завали сняг, направете си снежен човек и му кажете желанията си. В Коледната нощ стават чудеса.