ДЪЩЕРЯТА НА НОЩТА

Автор: Милена Фотева

Имало някога на запад едно царство. То граничело с просторните владения на кралица Нощ. Никой попаднал в тях не се връщал обратно. Царството се управлявало от младия цар Пламен. Голямо удоволствие му доставяло да ходи на лов, яхнал белия си кон и метнал лък и стрели на рамо.
Веднъж младият цар така се улисал, че не разбрал как се загубил между дърветата. Цар Пламен вървял напред, без да знае, че е навлязъл във владенията на кралица Нощ. Изведнъж пред него заблещукала светлина. Младият цар зарадван се запътил към нея. На малка полянка върху голям пън стояла прекрасна девойка. Тя имала красиви черни очи и дълга смолиста коса, която се спускала свободно по синята й рокля, обсипана със звезди. Около девойката, като светещи пажове, летели безброй малки светулки. Цар Пламен се приближил до нея и запитал:
-Коя си ти? Какво правиш сама на това пусто място?
Девойката го погледнала и казала.
-Аз съм Звездина, единствената дъщеря на кралица Нощ. Майка ми смята, че повечето хора са лоши и затова не бива да разговарям с никого. Ако тя разбере, че си идвал ще се разсърди. Ще ти покажа на къде да тръгнеш и повече не се връщай. Добре, че срещна мен, ако беше попаднал на майка ми, щеше да те превърне в светулка.
-Аз съм цар Пламен и можеш да дойдеш с мен в моето царство. Ще видиш слънцето, цветята, птичките.
-Не мога, а сега върви по пътеката, която моите приятелки - светулките ще ти покажат.
Цар Пламен я послушал и скоро се прибрал в двореца си.
На следващата сутрин, когато младият цар отворил очи, видял, че навън все още било тъмно. Минали часове, а мракът навън ставал все по-гъст. Уплашил се той и отишъл при мъдрия съветник на баща си, който от дълги години живеел самотен в старата кула на двореца. Цар Пламен му разказал за срещата си с дъщерята на Нощта, а той му отговорил:
-Сигурно кралица Нощ е разбрала, че си видял нейната дъщеря и се е ядосала. Не зная как може да се премахне тъмнината, но съм чувал от моя баща, че на изток от нашето царство се намирала Черната гора. В самата й среда стоял стар говорящ дъб. Лесно можело да го познаеш, защото само той бил зелен, а всички други дървета черни. Намериш ли го, попитай го как можеш да избавиш царството си.
Цар Пламен яхнал белия си кон, метнал лъка и стрилите на рамо и препуснал на изток. Не след дълго видял пред себе си младо момче да седи в страни от пътя и да разтрива крака си. То носело широка риза и още по-широки панталони, а огромната му шапка закривала почти цялото лице. Момчето допаднало на цар Пламен и той се обърнал към него:
-За къде си тръгнал и как се казваш?
-За никъде не съм тръгнал, а името си няма да кажа.
-Искаш ли да дойдеш с мен, отивам да търся Черната гора.
-Искам.
-Добре тогава. Качи се на коня зад мен, а щом не ми казваш името си ще те наричам Шапчо.
Двамата пътували така, докато излезли извън пределите на царството на Пламен. Изведнъж се показало слънцето. Радостен царят се обърнал към своя спътник и видял, че криел очите си с ръце.
-Ей, Шапчо, ти като, че ли не си виждал слънце.
Момчето кимнало утвърдително. Това развеселило цар Пламен и той се засмял. Двамата продължили пътя си и така пристигнали до Черната гора. В нея дърветата били сухи и голи, по клоните им не пеела нито една птичка. Когато намерили стария дъб младия цар го запитал:
-Мъдри дъбе, кажи ми как да избавя царството си от вечната тъмнина, на която го е обрекла кралица Нощ?
Затворените очи на дъба се отворили, той поставил един от клоните си на рамото на Цар Пламен и му отговорил:
-Знай, царю, че ако не беше другарят ти, който стои зад теб, никога нямаше да ти кажа как да го спасиш. Много злини си сторил на животните в горите си, не едно сърне и лисиче си оставил без майка. Слушай и помни. Ще продължите още малко на изток и ще стигнете до една планина. Високо в нейните скали има пещера, вътре се намира камъкът на светлината. Вземи и го занеси в царството си, неговата светлина ще премахне мрака.
Когато казал това старият дъб затворил очите си сякаш заспал.
Царят и Шапчо се качили на коня и потеглили. На залез слънце стигнали планината и тръгнали да търсят пещерата. Пред тях изкочила сърна. Цар Пламен свалил лъка и стрелите си и се прицелил в нея. Тогава Шапчо застанал пред него:
-Царството ти тъне в мрак, а ти вместо да търсиш камъка на светлината искаш да погубиш още животни.
Царят свалил лъка си засрамен, счупил го и казал:
-Давам дума, че от сега никога няма да ловувам.
Продължили двамата по една пътечка и стигнали до дълбока яма, в която било паднало малко лисиче. Цар Пламен понечил да отмине, но другарят му го спрял и казал:
-Не можем да продължим, царю. Трябва да го извадим.
-Това ще ни забави, аз трябва да спася народа си от мрака.
-Взмете въжето от торбата ми и ме завържете приз кръста ,аз ще сляза да извадя лисичето, а вие ще ме издърпате. Бъдете сигурен, че няма да отнеме много време.
Цар Пламен нищо не казал и изпълнил това, което му казал Шапчо. Скоро лисичето било свободно и бързо се скрило между дърветата. През целия ден двамата се лутали из планината, но пещера така и не окрили.
Щом слънцето се оттеглило на почивка, те спрели да пренощуват. Когато младия цар заспал, неговия спътник тихо повикал малка светулка, която летяла на близо и заръчал:
-Светулчице, моля те, събери твоите сестрички, литнете из планината и намерете пещерата с камъка на светлината.
Светулката кимнала в знак на съгласие и малкото й фенерче скоро се загубило в тъмнината. Не след дълго при Шапчо дошло светещо облаче от светулки. Една от тях казала:
-Право на север пред вас има голям розов храст. Зад него се намира входът на пещерата, която търсите.
-Благодаря ви много, малки приятелки.
Цар Пламен се събудил на сутринта и казал на своя другар:
-Сънувах Звездина - дъщерята на Нощта. Тя е най-прекрасната и мила девойка, която съм срещал. Когато освободя царството си, ще я намеря и ще се оженя за нея, а тебе, приятелю, ще направя кум.
Другарят му се усмихнал, но нищо не казал.
Двамата тръгнали по пътя посочен от малката светулка и скоро се озовали пред розовия храст.
-Хайде, царю, - казал другарят му - направете път да минем. Зад храста се намира пещерата. Тъй като цар Пламен го погледнал учуден, Шапчо казал:
-Просто предполагам.
Когато младият цар направил пътека, пред очите им се открил входа на пещерата. Тръгнали по тесния коридор и се озовали в огромна зала. В самата й среда върху изсъхнал пън стоял камъка на светлината. Цар Пламен го взел и занесъл в царството си. Когато го поставил на най-високия прозорец в палата си, мракът се разсеял, а топлите слънчеви лъчи отново погалили природата и хората. Царят потърсил своя другар, за да сподели щастието си, но не могъл да го открие.
Дошла вечерта. Цар Пламен излязъл на балкона на стаята си и се загледал в безкрайното небе. Изведнъж се появила черна колесница, теглена от шест крилати коня. Когато се доближила до него, от нея се показала кралица Нощ. Тя държла в ръцете си малко мече. Погледнала младия цар в очите и му рекла:
-Дойдох при теб, за да поискам това мече, което улових в земите ти. В замяна на живота му ще ти дам Звездина за жена.
Лицето му помръкнало, но той отговорил:
-Предпочитам мечето.
Кралица Нощ му го подала с думите:
-Ти заслужи моята дъщеря. Не зная защо, но тя е влюбена в теб, обичай я и ти и бъдете щастливи.
Когато казала това тя изчезнала с колесницата си от смаяния поглед на цар Пламен. Той дочул зад себе си шум и се обърнал. Пред него стоял другаря му. Когато махнал голямата си шапка, се разпиляла дълга смолиста коса. Нова изненада чакала царя. Пред него стояла Звездина.
-Здравей царю, аз бях момчето, което ти нарече Шапчо. Един бухал казал на майка ми, че съм ти помогнала, а тя отдавна ти беше ядосана, защото ловуваше непрекъснато. Затова наказа теб и царството ти. Помолих я да ми разреши да ти помогна и тя се съгласи. Мисля, че успях. Смешните дрехи облякох, за да не ме познаеш. Разказах й как си обещал да не ловуваш повече, а това, че предпочете мечето омилостиви майка ми и тя се съгласи да стана твоя жена.
Още на следващия ден вдигнали сватба. Всички пели и се веселили, а най-доволно било малкото мече, което се нахранило до насита с вкусен пчелен мед.