ЦВЕТЕТО НА ЩАСТИЕТО

Автор: Милена Фотева

Живял някога мъдър и справедлив цар. Той дълги години нямал деца и това била най-голямата му мъка.
Един ден царят обикалял царството си. Той препуснал напред пред охраната си и навлязъл в гъста гора. Отпуснал юздите на коня си и дълго вървял така. Когато спрял и се огледал разбрал, че се е загубил. Нощта се спускала над гората. Царят яздел бавно между дърветата и не след дълго видял светлина. Тръгнал към нея и се озовал пред малка къщичка. На почукването му отворили две жени и го поканили да влезе. Когато огъня осветил лицата им, царят ги огледал и видял, че едната имала тъмно синя коса, а другата огнено червена. Въпреки странния им вид царят не се уплашил и седнал да се сгрее до огъня. Разговорили се и той им разказал за мъката си, че няма дете. След като царя заспал двете жени зашепнали тихо:
- Какво ще кажеш сестрице, да помогнем ли на царя да се сдобие с дете?
- Да му помогнем.
На следващата сутрин, двете дали на царя тъмно шишенце преди да тръгне и му казали:
-Когато се прибереш в палата си, нека царицата изпие тази билкова отвара и скоро ще имаш дете. За срещата си с нас не казвай на никого.
Царят им благодарил и по показаната от тях пътечка бързо излезнал от гората. Когато се прибрал в палата си, дал на царицата отварата без да спомене от къде я получил, тъй като се досетил, че двете жени били магьосници.
На следващата година царицата родила син, когото нарекли Горан. Младият принц растял силен и красив момък, но разглезен и груб. Свикнал от малък да получава всичко, той не зачитал нищо и никой.
Един прекрасен летен ден младият принц препускал с коня си и стигнал до една нива. Слънцето галело с лъчите си тежките житни класове, които трудолюбивите стопани скоро щели да приберат в хамбарите. Горан подкарал коня си през нивата и започнал да тъпче житото. Изведнъж над принца се появил черен облак и светкавица го поразила. Принцът останал да лежи сред смачканите житни класове. Така го намерили по-късно неподвижен и вперил поглед в небето. Старият цар довел много лечители, но никой не успял да му помогне.
Един ден той се качил на коня си и поел към гората, където преди много години срещнал двете магьосници. Намерил къщичката им и почукал. Когато му отворили той им разказал за сполетялата го беда. Двете се погледнали и рекли на царя:
-Остани в нашия дом да пренущуваш и дано на сутринта успеем да ти помогнем.
Щом старият цар заспал, те извадили от стар сандък дълги черни пелерини, облекли ги, разперили ръце и полетели към върха на близката планина. Там сред дърветата се намирал непрестъпният палат на Вълшебницата Природа. Двете коленичели пред нея, а тя им казала:
-Зная защо сте дошли. Преди много години вие помогнахте на стария цар без да се посъветвате с мен. Простих ви, защото никога преди това или след този случай вие не нарушихте вековните закони на магьосниците. Принц Горан стана лош и безсърдечен, затова го наказах. Ще го излекувам, ако намери Цветето на щастието. Кажете на стария цар, че щом докосне сина си с ръка, той ще се оправи, но ако до една година не намерили това, което искам отново ще се разболее.
Двете магьосници благодарили, разперили пелерините си и се прибрали в къщичката. Сложили ги обратно в сандъка и извадили от него голяма и дебела книга. Седнали край огъня и зачели. Така ги заварил на сутринта старият цар, когато се събудил. Едната му подала бяла риза с прекрасна шевица отпред и занареждала:
- Както си се досетил ние сме магьосници. Аз съм Червенокоса, а сестра ми се нарича Синекоса. Наша задача е да пазим незнайни и невидими за вас хората неща. Разрешено ни е да се намесваме в човешките дела само, ако е необходимо. Ние ти помогнахме да се сдобиеш със син, но той стана разглезен и лош. Принц Горан трябва да намери Цвето на щастието, само така ще оздравее напълно. Докосни го с ръка и му повтори думите които ще чуеш. Нека принца тръгне на юг. Трябва да върви, докато стигне до една бездънна пропаст. Точно по пладне върху нея ще се появи златен мост. Принцът трябва да бъде много внимателен, защото към него ще полети огнена стрела. Премине ли пропастта, ще попадне в царството на Пеперудите. Там не бива да стъпче нито стръкче тревичка или цветенце, защото кралицата на Пеперудите ще го омагьоса. Премине ли и това препятствие, ще навлезе в полето на Старостта. Докато го преминава не бива да спира нито за миг, ако стори това ще се превърне на пръст. Излезе ли от полето, ще стигне до Цветето на щастието.
Магьосницата подала на стария цар ризата и продължила:
-Дай на сина си да я облече. В шевицата й съм вшила магия, която ще го пази от беди. Тръгвай, царю, ако принцът бъде сърцат и добър ще успее.
Старият цар благодарил на двете магьосници и се прибрал в палата. Още щом чул за Цветето на щастето Горан решил да тръгне да го търси. Яхнал врания си кон и препуснал на юг.
Много пъти денят сменял нощта. Един ден принцът настигнал по пътя си войници, които водели със себе си завързан момък. Той се приближил до тях и ги запитал:
-Какво е извършил, че го водите така?
-Този месец не си е платил данъка към нашия господар, затова го водим при него.
Горан пришпорил коня си и отишъл при владетеля на земите, в които попаднал и платил дълга на момъка. Когато той пристигнал пазен от войниците разбрал, че е свободен. Принцът го запитал:
- Как се казваш?
Момъкът го погледнал с открити черни очи и отвърнал:
-Стоян.
-На дълъг и опасен път съм тръгнал, искаш ли да дойдеш с мен? Другар да ми бъдеш?
Стоян с готовност се съгласил. Горан му купил кон и двамата потеглили. Много земи пребродили заедно, не една мъка споделили, докато стигнали до пропастта. Тя била толкова дълбока, че дъното й не се виждало, а на отсрещната страна се очертавали само слаби сенки. Станало обяд и над пропастта се появил златен мост. Двамата другари тръгнали по него. Изневиделица се появила огнена стрела. Магията, която магьосницата била вшила в шевицата на ризата на Горан, го предпазила от нея. Забила се в гърдите на Стоян, който вървял след принца. Горан се обърнал да му помогне, но другарят му го спрял и казал:
- Остави ме тук и намери Цветето на щастието.
Тъй като златният мост скоро щял да изчезне, принцът продължил. Когато стигнал другия край на пропастта, той се обърнал. Докъдето му стигал погледа зад него се простирало равно поле. Погледнал пред себе си и видял огромна поляна изпъстрена с чудни цветя, които ухаели прекрасно. Горан понечил да тръгне, но се сетил за думите на баща си, че не бива да тъпче тревата и цветята. Както стоял така умислен, до него долетяла огромна пеперуда. Когато тя се приближила, той учуден видял, че това е красива девойка с огромни пъстри криле.
-Аз съм Прекрасна - каза тя. - От дълго време те чакам. Не ме питай откъде знам, че ще дойдеш, защото не бива да ти казвам. Почакай тук докато падне нощта. Ще дойда и ще те преведа през нашето царство.
Прекрасна отлетяла, а принцът останал смаян да я чака.
Щом паднала нощта девойката – пеперуда долетяла, хванала Горан за ръцете и двамата се понесли над цветята. Принцът гледал красивото й лице огряно от лунната светлина и слушал с наслада гласа й.
- В нашето царство никога не е стъпвал човек. Има и такива, които са опитвали, но нашата царица ги превръща в цветя. Летим през нощта, защото, ако разбере, че ти помагам ще ме прогони оттук. Много мои сестри, които са престъпили законите на царството ни живеят като обикновени пеперуди във вашия свят.
Когато пристигнали в края на царството, Горан се обърнал към Прекрасна:
-Когато намеря Цветето на щастието, ще се върна и ще се оженя за теб.
Прекрасна се усмихнала, помахала му с ръка за сбогом и отлетяла.
Принцът навлязъл в Полето на старостта. Дълго вървял по сиви камъни и пръст. Загубил младостта и здравето си. Накрая, останал без сили, се озовал в кръг от дървета. В средата му растяло чудно хубаво цвете. Горан стоял и гледал като омагьосан. Така и не разбрал откъде се появила млада и красива жена, която леко го докоснала по рамото и казала:
- Ти заслужи Цветето на щастието. Аз съм Вълшебницата Природа. Предлагам ти да оставиш цветето да расте тук. В замяна ще върна живота на твоя другар, младостта и здравето ти и ще ти дам Прекрасна за жена.
Замислил се Горан за миг и отговорил:
- Не искам цветето, дай ми другите си дарове!
Усмивка озарила прекрасното лице на Вълшебницата Природа и тя казала:
- Ти премина и последното ми изпитание. Ако беше поискал Цветето на щастието, сега щеше да бъдеш като едно от дърветата наоколо. Бъди щастлив, принце, ти заслужи щастието!
Извил се силен вятър и Горан почувствал, че невидима сила го носи нанякъде. Когато усетил земята под краката си той видял, че се намира недалеч от палата на баща си, а към него засмени тичали Стоян и Прекрасна. Прегърнал принца верния си другар и девойката. Пръв заговорил Стоян:
- Магьосницата Синекоса е моя майка, тя ме прати да те пазя. Прекрасна е дъщеря на моята леля Червенокоса. От малка живее в царството на пеперудите. Майка й я прати, за да е далеч от злото на хората. След като тя ти помогна, а и като гледам как се гледате двамата, съм сигурен, че повече няма да се върне там.
Отишли при стария цар в палата. Когато баща му го видял, радостен запитал сина си:
- Намери ли Цветето на щастието, сине?
- Намерих го, тате – отговорил той и разказал всичко на баща си.
Щом свършил разказа си, старият цар се замислил, после свалил короната от главата си и я сложил на Горан с думите:
- Ти доказа, че си достоен за нея, синко. Бъди винаги добър и справедлив.
Скоро Горан и Прекрасна вдигнали голяма сватба. Дошли и двете магьосници. Когато в разгара на тържеството на масата се появила кошница с красиви цветя, Горан веднага се досетил, че те са дар от Вълшебницата Природа. От този ден всички заживели честити и доволни.