Приказка за злия змей
Автор: Марина Дженкова Драганова

Имало едно време, мноого отдавна, една далечна старана. Царят на тази страна бил добър и честен човек, затова и поданиците му много го обичали. Преди две години обаче царицата починала и скръб изпълнила сърцето на добрия цар. Единствена утеха била малката му дъщеричка, надарена с изключителна красота. Минавали годините, растяла принцесата, но царят все се тревожел, че няма майка, която да я напътства и да се грижи за нея. Затова той взел решението да се ожени отново. Избраницата му била една заможна стара мома, която години наред му засвидетелствала вниманието си. И така, венчал се царят за момата. Отначало тя била много мила с всички и най-вече с принцесата, която колкото повече растяла, толкова по-хубава ставала. Скоро обаче новата царица започнала да ревнува съпруга си от дъщеря му и да таи омраза към нея. Били изминали три години от сватбата и ето, че царицата не можела да понася дори за миг присъствието на заварената си дъщеря. Тогава в ума й се зародили лоши помисли и тя решила да премахне принцесата от живота си. Още откакто царството съществувало се носела мълвата, че високо, в близките планини, в една пещера живеел зъл змей, който погубвал всеки, доближил се до леговището му. И макар че хората от двореца не вярвали на тези слухове и със смях казвали, че змейове не съществуват, селяните избягвали да минават близо до пещерата и още от малки били предупреждавани да се пазят от змея. Царицата разпитвала всеки, който знаел за змея и когато се убедила в неговото съществуване, повикала принцесата при себе си.

•  Мила дъще, – рекла й тя – много съм болна. Трябва ми една специална билка, която расте само високо в планината, но не смея да пратя простите слугини, че може да я объркат. Моля те, миличка, би ли се съгласила още сега да отидеш да потърсиш тази билка. Много ми е зле.

Трогнала се принцесата от думите на мащехата си, защото освен външната красота и сърцето й било изпълнено с обич и доброта. Тя веднага се съгласила да потърси билката и незабавно тръгнала към планината. Единствената, която разбрала къде отива принцесата била нейната прислужничка, която била от бедно семейство и знаела за змея, но когато се опитала да предупреди принцесата злата мащеха я повикала и така й попречила. Царицата била обяснила на принцесата точно откъде да мине и затова тя вървяла бързо и уверено. Още преди залез слънце стигнала мястото, но какво да види – накъдето й поглед стигнел, всичко било изпепелено сякаш е бушувал голям пожар и нямало нито стръкче трева. Притеснила се принцесата, как сега ще намери необходимата билка. Точно в този момент се разнесъл ужасяващ, мощен рев. От близката пещера се показал огромен черен змей, чиито очи приковани в принцесата сякаш я изпепелявали.

•  Как смееш да се разхождаш покрай моя дом! За тази дързост ще платиш скъпо! – изревал змеят.

•  О, моля за извинение, почитаеми змейо. Аз нямах представа, че тук е твоят дом, иначе нямаше да те безпокоя – отврнала принцесата, която започнала да се съвзема от първоначалния си ужас.

•  Да, обаче си тук и затова аз ще реша какво да правя с теб.

•  Моля те, не ме наранявай! Аз съм царската дъщеря и съм сигурна, че баща ми ще оцени добрината ти, ако ме пуснеш да си ида.

Разсмял се змеят. Никого, никога не бил пускал и нямал намерение да го прави. Решил обаче, вместо да изяде хубавата царкиня, да я запази като заложница, та да му прави компания.

Междувременно в замъка царят разбрал от прислужницата къде е отишла дъщеря му, ядосал се страшно и изгонил подлата царица. След това събрал всичките си войници и се отправили към планината. Те обаче, не знаели точния път към пещерата и това много ги забавило. Били изминали три дни, откакто принцесата правела компания на змея, той й носел храна, а тя му разказвала чудни истории за далечни земи, храбри рицари и необятни морета. На третия ден войниците най-сетне достигнали леговището на змея и започнали да се сражават с него. Дълга била битката, змеят бил силен, но войниците били много по численост и затова успели да го ранят лошо. Паднал змеят и в момента, когато войниците вече щели да го убият, излязла царската дъщеря от пещерата.

•  Недейте! Не го убивайте! – извикала тя, изтичала и коленичила до змея. Раната кървяла, а той дишал тежко, изпускайки кълбълца дим.

•  Не виждате ли, че му причинявате болка – продължила принцесата – на мен, той нищо лошо не е сторил, а за времето, което прекарах с него, не ми се видя толкова зъл. Хайде, помогнете ми да му превържа раната!

Макар и доста изненадани, войниците се подчинили и с общи усилия превързали раната на змея.

•  Защо ми помогна? – попитал змеят принцесата – не знаеш ли на колко селяни съм пакостил?

•  Това, което знам – отвърнала му тя – е, че не си лош, а по-скоро самотен. Неразбирането на хората и отношението им към теб може да са те озлобили, но това, че си различен от тях не значи, че имаш зло сърце. Напротив! Аз видях добротата в теб и нуждата от приятели, с които да си говориш. Затова и ти обещавам, че отсега нататък всяка седмица ще идвам при теб!

Войниците наоколо едва не извикали от изненада, когато от очите на змея се спуснали две сълзи, а той казал на принцесата:

•  Благодаря ти!

От този ден нататък змеят никому, нищо лошо не сторил и някои селяни вместо да го замерват с камъни и да бягат от него, минавали да разменят по някоя дума. Принцесата, както и обещала, всяка седмица навестявала змея, а понякога и царят я придружавал. Той бил благодарен, че дъщеря му е жива и здрава и никога повече не помислил да се жени. Така всички в царството заживели щастливо, както никога преди това.