Най-щастливата усмивка
Автор: Христо Мандев

Палавата Тинка имала градинка – мъничка такава, що я заслужава. В нея разцъфтели розови и бели, лилави червени, жълто позлатени – всякакви цветета – пъстри, тъмни, светли.

Бабата на Тинка казва се Калинка. Тя я наумила:

- Слушай, Тинке мила, леля ти Ирина ей такваз гергина има тя във двора. Хората говорят: краденото цвете леко ще усети новата стопанка. Аз от буля Ганка краднах таз година шарена гергина. Що ли с нея стана – без листа остана. Ти крадни гергина! Леля ти Ирина, щом не си е вкъщи, късай и се връщай, без да се обаждаш цветето засаждай! После го поливай да е здраво, живо!

- Чакай, бабо, чакай! Ако види някой?! Пък и без гергина леля ми Ирина после как ще кара – тя е болна, стара. Цветната пътека нейна е утеха.

- Мислиш ли за други само ще загубиш. Гледай да го има в теб като за трима, всичко що желаеш! Бързай, що се маеш!

Слушала я Тинка, че била добринка – краднала гергина – цвете и полвина. В своята градина боднала гергина, здраво я поляла. После пожелала китки много още. Вечер или нощем в чуждите градини гледа все да мине - цвете, що й падне, гледа да открадне.

Тръгнала полека в стръмната пътека Тинка свойте нужди с много вещи чужди скоро ги решила без пари, без сила, без да се потруди – лек живот и чуден! Да, но идва края – лошата замая всички лоши хора праща ги в затвора.

Свършила без Тинка цветната градинка.

Тинкина съседка била кака Недка. Щом сама разбрала истината цяла, още в ранно лято с обич към цветята тя в градинка мила Тинка отменила – взела да полива всички най-грижливо. После ги торила, чистила, плевила, връзвала копала седмицата цяла. Грейнали цветята с радост непозната – пъстри и засмени, най-развеселени.

Върнала се Тинка. Нейната градинка, китна от цветята даже непозната, срещнала я мила – Тинка променила. Младото момиче взело да обича силно всичко свое, с труд добито що е. Истината цяла вече проумяла: И да си във нужда – чуждото е чуждо! Радост в него няма – само е измама!

Малко време мина. В Тинкина градина цъфна чудно цвете с цветовете взети всички от дъгата пъстра, непозната. Тинка то омая. „Щастие това е”, казват всички хора и с добро говорят, как с вълшебна сила Тинка променило.