Приказка за бръмбара

Автор: Бонка Петкова Атанасова

През зелената трева крачи бръмбар с рога. Тръгнал е на ранина да си търси той храна. Крачи и върти очи. Гледа страшно и мълчи. Глад го мъчи май сега, ала сред високата трева как ще срещне той муха?! Спира се и се ослушва и рога в тревата мушва. С поглед зорко продължава да следи това що става. На едно красиво цвете, синичко като небето, кацнали са две пчелички с хоботчета в цветните панички. Пърхат весело с крила, пият утринна роса. Роклите им жълти греят и от вятъра се веят. Кофички държат и двете, здраво в предните крачета. Гледа - пълнят ги с нектар - от цветята сладък дар. Двете малки работливки – сладки слънчеви усмивки, се полюшваха в цветчето -много бяха те заети! Бързаха доде е хлад да събират аромат. Смесваха го с жълт прашец, взет от цветният венец и го правеха на мед във восъчните пити, някъде дълбоко в кошера им скрити. А пък всяка истинска пчеличка, пък била тя и съвсем мъничка, знае, че за да направи мед, много кофички с нектар отвред трябва да се съберат, бързо да се занесат в пчелната къщурка в двора, без да се оплакват от умора. Тъй унесени в труд, не видяха как надут, бръмбърът ги приближава и бедата се задава. Пакостникът, в миг реши – “После ще ловя мухи! Първо ще си хапна мед – да съм силен и напет! Да засуча и мустаци гъсти, да пощракам после малко с пръсти, че на сит и здрав стомах, му отиват танц и смях. Няма кротко в тревата да си крия аз рогата и да гледам и мълча!” Здраво с предните крака поразклати той цвета. Раз и два, и раз и три! Този номер не върви! Бръмбарът рога изправи и стеблото пак удари. Цветето се залюля - стана злобничка игра. Тази люлка е добра, ала работа ги чака - нямат време за игри бързокрилите пчели. Бръмбарът се разлюти: “Ах, вий, пъргави пчели!”. Глад го мъчеше голям, а меда е толкоз близо! Бръмко сладко се облиза. “Ах, ще видите сега, вий пчелици с тънички крилца, как с юнак се среща прави! Дръжте се в цветчето, драги! Моите рога са много здрави – дълги, черни и корави, най-отгоре с бодли като силни две стрели. Корените на цветчето ще изровя лесно аз, че да видите тогаз. Паднете ли в тревата ще си скъсате крилата. Няма да летите вече и да бягате далече. Аз от кофите нектара ще излапам на попара, ще си хапна до насита! Няма никого да питам!”. Бръмбарът глава навежда, страшно-страшно ги поглежда и забива си рогата в коренчето, точно под стъблата. Бърза злото да извърши и цветчето да прекърши. Но в близкия бодил паяк кротко се е свил. Мрежа той плете полека – тънко, тънко я снове с крачета. Има време - ден голям! Работа през пръсти ще е срам! На едно листо полегна и нагоре той погледна. Слънчо весел се усмихна и на паяка намигна, сякаш искаше да каже: “Виж в тревата нещо шава и крачета се подават. Чува се как някой пъшка - кой ли ще да е това - май че няма той глава. Виж, забита е в тревата и замислил е белята – коренчето на цветчето да прекърши най-проклето.” Пакостнико, виж сега как ще падне веселба! Паяка крачета търка и внимава да не сбърка – бръмбара да не усети, че е тука и да му избяга без поука! От хоботчето си той чевръсто паяжина спуска гъста. После бързо я преплете и краката му оплете. В мрежата ще го увие леко да не го боли, после ще го залюлее сред зелените треви. Цял ден Слънчо да го грее - нека там да си седи, да запомни и да знае - да не прави повече бели. Зло да не замисля вече и да стане мило буболече.
Доста време Бръмбаранчо без храна и без вода сред тревите се люля. Гледаше с очи сълзливи и големи. “Няма повече да ви създам проблеми! Няма да закачам работливите пчели, няма да мечтая вече за бели!”. Двете жълти сладуранки зажужаха и се смяха. Бързо махнаха с крилцата и от силния им вятър, люлката се залюля. А бодличките от тръна дръпнаха я като струна, и наместо сладък звън, Бръмко тупна долу : “Дъннн!”. В тревата се търкулна, с две листенца се загърна и рогата му от срам скриха се на тъмно там. Ала милите пчелички на цветчето се качиха, чашката му наклониха и с бисерна роса бръмбара почерпиха сега. После дадоха му двете по една паничка с мед и си тръгнаха щастливи с пълни кофички напред. Бръмбарчето ги изпрати с кротки весели очи и промърдвайки с рогца от сърце благодари.