ЦВЕТНА ПРИКАЗКА
Автор: Радислав Атанасов Кондаков

Едно време, отдавна, много отдавна, на Земята имало само Черно и Бяло.
Хора и треви, животни и цветя, планини и гори, реки и морета били бели и черни.
И добре си живеели всички твари, те не познавали другите краски, та не тъгували за тях.
Обаче един ден се случило нещо страшно и тревожно. Скарали се Черното и Бялото, че не могли Земята да поделят. А лютата им битка отроче дала – Сивото. След всяка среща на Бялото и Черното се явявало то, та почти целия свят превзело. Сивото ставало все по-силно и мощно, та разбрали двете враждуващи краски, че никой от тях няма да властва на Земята. Но срам ги било за помощ да молят, а гордостта им не позволявала да спрат. И продължавала безумна война надлъж и нашир, и никой не отстъпвал.
Нечувана сивота била навсякъде, където Бяло и Черно се срещали.
Пропищяло мало и голямо, и виковете чак до Небесата стигнали. И чул ги Ангелът, на когото била поверена Земята. И втурнал се със своите войнства, хора и твари да избавя, но Сивото било вече силно.
Отишъл тогава Ангелът при Господа за помощ, а по белите му крила имало сиви ивици.
И чул Господ молитвата му и смилил се над Земята и всички твари, та нови краски създал – Бяло и Черно в хармония да живеят. Че ясно било – трета сила е нужна, та мир да има.
Явили се тогава Червеното, Оранжевото и Жълтото, Зеленото и Синьото, и най-накрая – Виолетовото. Коленичили пред Господа и пъстроцветна дъга около престола Му засияла.
И рекъл им Господ: Идете, чеда мои, та Земята и хората да оцветите, с багри и красота от сивота и безличие да ги спасите.
На Червеното дал над живота и любовта да властва, и да оживотвори цялата Земя. На Оранжевото заповядал здравето и правдата да пази. Като дошъл до Жълтото, Той му поверил ума и радостта на човека, та да е разумен и весел. Всичко, що расте и се развива, Господ обагрил в Зелено, да се радват тварите на плодородие и изобилие. А със Синьото той оцветил небето, та да напомня за свободата и истината, та с вяра и красота да живеят хората. На Виолетовото строго рекъл: – Иди и пази Царството Ми, защото на тебе сила и власт давам! Но с благост и почит действай, защото Милостив и Благ съм!
Научили за това Бялото и Черното, та се примолили: – Господи, двамина бяхме, та цялата Земя не поделихме, а Ти и други като нас пращаш. Обещаваме, всичко сами ще оправим, само Земята ни не отнемай!
Та отговорил им Вечният: - Не война и бран, а мир ще има вече! Моят Мир и Милостта Си ви давам!
И отсега нататък на Бялото било отредено на хората всичката си светлина да дава, да бъде чисто и съвършено, пълно с всички краски. Но да има равновесие, на другия край Господ поставил Черното, и рекъл му от силата си на Бялото да заделя.
И така през всички нови краски потекла Силата Божия между Черно и Бяло, та нов и чуден живот на Земята дала.
Светла и цветна станала доскорошната сивота.
И ето че по багрени пътеки черното и тъмнината на светлина и виделина ставали. И заживели хората цветно и красиво, и шарена багреница живота им изпълнил.
Минало време, а сред живите краски и пъстър живот, едничка зебрата за древните дни напомняла.