КОЛЕДА ЗА ДЯДО КОЛЕДА
Автор: Теодора Борова

Там далече, далече на север, там, където виелиците никога не стихват и няма никога лято, в снежна Лапландия, се намира една къща, в която работата никога не свършва. Там е домът на добричкия дядо Коледа.
Всички деца си мислят, че той, след като раздаде подаръците, си почива, но не е така. Още на следващия ден неговите джуджета започват да майсторят новите играчки, за да има време да ги направят до следващата Коледа. А неуморният старец следи зорко подготовката, преглежда всяка играчка и накрая най-съвестно записва името на всяко дете, пожелало си подарък, защото той най-добре знае съкровените и тайни желания на децата.
И както всяка година, така и тази, няколко седмици преди Коледа кипеше неуморен труд в голямата къща. Опаковаха се играчки, проверяваха се списъци. Обичайното напрежение се носеше във въздуха.
-Йо-о-о-х! - гръмогласният, но изтощен вик на дядо Коледа спря за миг работата в работилницата. Но после всички продължиха. Джуджетата не бяха изненадани, защото знаеха причината: списъците на децата пак не излизаха.
- Защо е този вик? - попита едно по-младо джудже съседа си, който му отвърна:

- "Шефа" пак обърка списъците. И знаеш ли защо? Не
може да смята като се преумори. Ако не е добрата баба
Коледа и една година няма да му стигне да изчисли
послушните деца.
Но нека оставим джуджетата да си вършат работата и да надникнем в тайнствения кабинет на белобрадия старец. А там цареше невъобразим хаос. Писма, подаръци, списъци, проекти, какво ли нямаше. И в средата на този хаос зад масивно бюро, сред купища писма седеше дядо Коледа в обичайното си лошо настроение, колкото и невероятно да звучи. Това настроение се дължеше на факта, че добричкият човечец накрая редовно объркваше списъците и сметките му никога не излизаха. И както всяка година имаше нужда от помощта на баба Коледа.
- Бабо! - извика той.
Но тя се забави малко.
- Извинявай, но готвя! Какво има? - попита тя, като дойде.
- Не мога да се оправя с тези списъци! Помогни ми, моля
те! - и я погледна с такъв изморен и измъчен поглед, че баба
Коледа не можа да му откаже.
- Добре, но първо ела да ядеш, вечерята ще изстине! -
каза тя.
- Но ...
- Никакво "но", списъците няма да избягат! - и го поведе
към кухнята. А от там се носеше такава приятна миризма, как
да устои човек!
След вечерята двамата седнаха пред камината с по чаша горещо какао. Тягостната тишина наруши първо баба Коледа и попита мъжа си какво го тревожи, защото не беше проронил нито дума по време на вечерята.
- Мислех си - започна той - откога раздавам подаръци?
Колко години вече и аз не знам. Само раздавам ли раздавам,
без почивка. Но вече остарях. Тази Коледа децата ще минат и без мен, ще си почина!
- Но как? - баба Коледа не вярваше на ушите си! - Не можеш просто така да зарежеш децата! Празникът няма да е същият без теб!
-Родителите им ще ме заместят. Децата няма да усетят разликата. Те само за подаръците мислят. Радват се не толкова, че идва празникът, а защото са си пожелали нещо! Родителите им ще изпълнят моята роля!

- Но помисли! - баба Коледа го прекъсна.
Не!!! - и белобрадият старец излезе от стаята. Баба Коледа се угрижи: "Ами сега" мислеше си тя. - "Какво ще стане с джуджетата?

Те можеха да правят само играчки и вече нямаше да доставят радост на децата.
Трябваше да се
направи нещо"
реши тя и се
запъти към
работилницата.

Там завари неуморните работници, обхванати от безпокойство. Дядо Коледа вече ги беше уведомил за решението си. Всички те се питаха какво ще стане. И като видяха добрата старица я наобиколиха и я обсипаха с въпроси.
- Тишина, тишина! - викна тя. - Искам да ви запитам какво
мислете.
Отвсякъде се зашумя.
- Тихо! Един да каже! Ти, Нетърпеливко!
Посоченото джудже излезе напред:
- Това е абсурд! “Шефа", ох, извинете... Той е полудял. Не
мисли ли за децата, за нас? Ние можем да правим само
играчки и ако работилницата бъде затворена, кой ще създава
радост за децата, какво ще си помислят те?
- Имам идея! - извика едно гласче.
- Кажи, Работливко! - баба Коледа го подкани. То се
приближи и каза:
- Ако убедим "Шефа", че децата не могат без него, че те
много го обичат, че той не е толкова стар...
- Чудесна идея! - каза баба Коледа. - Съгласни ли сте? -
попита тя джуджетата.
Всички в хор потвърдиха. Решиха да съберат елфите, които да разнесат "спешна поща" до децата, за да могат те да разберат и да помогнат.
Бобчо и Нетърпеливко трябваше да напишат писмата, в които молеха децата да покажат, че обичат добричкия, белобрад старец и тези, които могат, да дойдат.
- Вие намерете елха! Какво се чудите, ще организираме
Коледа за дядо Коледа! - каза баба Коледа и се замисли. -
Какво още? Вие, мили джуджута, украсете работилницата, а аз
ще направя сладки!
И така, всеки се зае със своята задача. Но да оставим джуджетата за малко и да видим какво правеше дядо Коледа през това време.
А той беше взел шейната с елените и отиваше да ги пусне на воля в гората.
- Няма да имам повече нужда от вас! Благодаря ви, мили
елени, че ми служихте вярно толкова години! Но сега... Най-
добре е да ви пусна!
Да знаеше само дядо Коледа колко се лъжеше. През това време джуджетата изготвяха "спешната поща". Едни пишеха
съобщенията, а други ги размножаваха на копирна машина. Съобщението гласеше:
"Мило дете, тази година дядо Коледа няма да те посети! Не защото си било лошо, той просто вече се е уморил. Затова, ако искаш да го зарадваш и да му покажеш, че го обичаш и не можеш без него, направи подарък и го остави пред вратата." Имаше отделни писма до децата, които живееха близо до Лапландия. В тях джуджетата ги молеха да дойдат, ако могат, по-бързо. Скоро започнаха да се събират деца, които носеха подаръци. Други помагаха на джуджетата да украсят елхата. Когато всичко беше готово, започнаха да търсят дядо Коледа, който беше изчезнал. А нямаше помен и от елените. Тръгнаха да го търсят и след дълго обикаляне съзряха шейната. Едно от децата забеляза нещо червено в снега.
- Ето там! - извика то. Всички се зарадваха, че са
намерили дядо Коледа... Но, когато се приближиха, го видяха
да лежи в безсъзнание на снега, а елените се бяха сгушили до
него. Веднага го сложиха в шейната, завиха го с дебело одеало
и подкараха обратно.
Чула приближаващия звън от впряга с елените, баба Коледа каза да запалят свещите на елхата. Когато децата влязоха, всички извикаха: "Изненада!", но тогава посрещачите забелязаха тъжните лица на децата и се разтревожиха.
- Къде е дядо Коледа? - попита жена му. Но нямаше нужда
от отговор. Джуджетата внесоха белобрадия старец, легнал
върху количката за подаръци.
Писъци огласиха стаята.
- Какво му е? - питаха всички.
- Сигурно му е станало лошо, беше толкова изморен! -
каза баба Коледа и заплака. Джуджетата и децата го
наобиколиха и започнаха да го прегръщат и да плачат. И
тогава, о, чудо, безжизненият старец отвори очи. Децата
закрещяха от радост.
- Дядо Коледа е жив! - ликуваха те.
А той се чудеше какво правеха всички тези деца в неговата работилница. Попита ги:
- Защо сте тук?
А те отвърнаха:
- Защото те обичаме!
Дядо Коледа беше изумен.
- А каква е тази елха? - учудено попита той.
- За теб! - отвърнаха децата. - Ще празнуваме Коледа за
теб, мили дядо Коледа!
- А аз си мислех, че вие можете без мене и аз без вас! - и
се засмя от сърце. - А имам ли подаръци?
- Разбира се! - извикаха всички.
Дядо Коледа не можеше да повярва как се вълнуваше сърцето му. Той се почувства силен и пълен с енергия. И като разглеждаше една по една изненадите си, обеща на децата да ги радва още дълги години с много и хубави подаръци.
Така беше спасена Коледата с топлината на детските сърца!