ПАПАГАЛА ТОГО И СЛУЧКАТА В БОРОВИНКОВАТА ГОРА
Автор: Таня Сашова Тодорова

В един малък град, на една малка уличка в една малка къща живее папагала Того. Папагала Того е обикновен папагал. Ако го срещнете, обаче не му го казвайте, защото папагала Того смята, че е страшно красив папагал. Любимото му занимание е да се разхожда важно пред огромното си папагалско огледало и от време на време да оправя бретона си. Папагала Того е много добър папагал, той никога не се кара със съседите си: Малката Сива Мишка, Сивото врабче и Сърдитата гъска. Последната седмица Папагала Того е безуспешно влюбен в Папагалката Мими, но това е история на друга приказка. Папагала Того обожава всякакви бисквитки: с вкус на боровинки, с вкус на портокал, на пиле, покрити с шоколад, с ванилов крем. И никога, ама никога не пропуска да измие своите прекрасни папагалски зъбки сутрин и вечер, защото дали един папагал е щастлив или не, дали е влюбен или не той трябва да се грижи за своите зъбки.
Този ден, за който искам да ви разкажа започна с много хубав изгрев, много приятна закуска с бисквити с вкус на боровинки и какао с мляко, на терасата на Папагала Того. След това, обаче слънцето застана упорито на средата на небето, точно над балкона, на който приятелите допиваха своето какао. Близкото дърво се опитваше да прави сянка, но това никак не беше достатъчно. Сивото Врабче сгъна един плик за писма на слънчева шапка и я сложи на главата си, Сърдитата Гъска постоянно си държеше краката в един леген с вода, а Малката Сива Мишка страхливо поглеждаше ту към единия край на улицата, ту към другия, ту към дървото. Тя се страхуваше от Мръсния котарак.
Мръсният котарак се появи наскоро в Малкото градче. Той не се къпеше, гледаше страшно и никога не разговаряше с никого. Слухове твърдяха, че той обича да закусва с врабчета, да обядва с малки мишки, без значение от цвета им и да вечеря с каквото намери. Разбира се, слуховете не винаги са истина. А и тези, които ги разпространяваха никога не бяха виждали Мръсния котарак да хапва нещо друго освен бисквити с вкус на пиле.
Два часа след закуската приятелите от терасата решиха и отидоха в близката боровинкова гора, защото там тече малка рекичка. В интерес на истината, боровинкова гора няма. Боровинката расте на храст, а около храстите има достатъчно дървета, за това жителите на Малкия град наричат това място “боровинковата гора”.
При едно от посещенията си група бобри, от съседния град, бяха направили масички и столчета от едно дърво – ударено от гръм. Сега приятелите се настаниха на тях, отвориха си кутия с ванилови бисквити и малки бутилчици с вода.... Но Папагала Того беше нервен и не му се седеше. Вероятно пропуснах да ви кажа, че Папагала Того е много дебел папагал, който не може да лети повече от 5 минути на ден и то ако не е закусвал. Но това рядко се случваше. Папагала Того закусва всяка сутрин, понякога и по два пъти. Докторът на Малкия град го беше посъветвал да се разхожда повече, за да може след време да лети като истински папагал.
- Ще се поразходя малко – каза Папагала Того – ще видя дали не мога да набера малко боровинки...
- Внимавай – притесни се за него Малката Сива Мишка – може Мръсният котарак да е наблизо. Вече е обяд – може да не е обядвал.
- Аз съм истински папагал – гордо се изпъчи Папагала Того – ако го видя, ще долетя да ви предупредя и ще се скрием.
- И не се къпи в реката – просъска Сивата гъска – много си ял днес. Ще вземе да ти се случи нещо. Може да има и раци, които...
Папагала Того даже не изслуша докрай Сивата Гъска, махна с крило и се отдалечи. Избра да се разхожда по брега на рекичката. Скоро се скри от погледите на приятелите си. Вървеше бавно и си мислеше за това, че когато ти е топло винаги има решение, когато си гладен – също, когато си изморен – също. “Живота на папагал е хубаво нещо – разсъждаваше той - стига да не беше това опасно за живота летене.. И плуването е страшно нещо, но нищо няма да ми стане да стъпя на онзи хубав камък и само да си мокря краката..”. Папагала Того не се замисли повече: стъпи на един мокър камък, после на втори, на третия обаче се подхлъзна и падна във водата.
Рекичката беше бистра и спокойна, но все пак това е един обикновен, малко дебел папагал, който не можеше дори да лети повече от пет минути....за плуване – въобще не можеше да се мисли. Папагала Того се изплаши, водата го повлече и той се опита да извика: “Помощ! Приятели.. Помогнетееее”. Но никой не го чу! Той беше отишъл прекалено далече. Е, почти никой. Папагала Того видя нещо мръсно да се хвърля във водата. Мръсното нещо го хвана внимателно и го издърпа на брега.
Когато Папагала Того отвори очи вече беше на сушата. Опита се да се успокои. Над него надвесен със загрижено изражение го гледаше....: Мръсният котарак. Вече не беше мръсен: козината му блестеше с ярък жълт цвят, опашката му беше станала пухкава. Мръсният Котарак лекичко побутваше Папагала Того.
- Сега ще ме изядеш ли? – стресна се Папагала Того – или вече си обядвал друг папагал?
- Добре е да не говориш глупости – опита се да се прави на страшен Мръсният котарак. – Добре ли се чувстваш?
- Ама няма ли да ме ядеш? – учуди се Папагала Того. Той не можеше да реши дали се радва за това, че Мръсният котарак не яде папагали или е разочарован, че вече няма от кого да се страхува.
- Разбира се, че няма да те ям – обичам бисквити с вкус на пиле.
- А мишки обичаш ли?
- Моля ти се – какво говориш!!! – възмути се Мръсният котарак... Но, ако кажеш на някого, че съм те спасил може и да се замисля и да те изям. И да не си посмял да кажеш, че съм се къпал!
Мръсният котарак отиде близо до рекичката, взе кал и отново се превърна в онзи котарак, който всички бяха свикнали да виждат. После се огледа, приближи до Папагала Того и каза:
- Моля те – не казвай, че съм те спасил. Така няма да мога да ви пазя от Лошия котарак. Разбрах, че от известно време се разхожда из Малкия град. А той наистина яде пилета и мишки, независимо от цвета им.
- Обещавам – отговори Папагала Того – но можеш да идваш понякога да закусваш с нас на терасата.
- Даже без да съм се къпал? – смутено попита Мръсният котарак – Много мразя вода. Наистина.
- Можеш да идваш когато поискаш и както искаш – отговори Папагала Того.
Папагала Того изпълни обещанието си и не разказа нищо от случката на приятелите си. Разбира се, не им занесе и боровинки. И разбира се, никога повече не хапна боровинкови бисквити. Мръсният котарак започна да идва на закуска на терасата на Папагала Того. В началото всички, освен Папагала Того се страхуваха. После – го приеха. Папагала Того разбра, че приятелите са важно нещо в живота на един красив папагал, но не винаги са там където могат да ти помогнат. Понякога, много рядко, когато се събуждаше нощем, за да гледа звездите си мислеше, че мръсната козина не означава лошо сърце. И че Мръсният котарак, заслужава някой да напише приказка за него. После отново заспиваше.......