НОВОГОДИШЕН ПОДАРЪК
Автор: Румена Коларова-Шиндлер

- Кой е? - попита момчето.
- Аз, Новата година. Отвори!
- Новата година? Какво търсиш тук? Защо си дошла? Аз не обичам Новите години. Те всички се наричат “нови”, но не носят нищо ново.Дори на самия си празник са безсилни да спрат смъртта на хората.
- Ти си несправедлив! - отвърна Новата година - Разсъди сам: животът е твърде кратък, за да може всичко, което се върши да е ново, но е достатъчно дълъг, за да оцени човек колко много новости са направени.Огледай се добре наоколо и сам ще разбереш... А колкото до смъртта, аз не ти нося смърт. Аз искам да ти направя някакъв хубав подарък. Кажи какво желаеш.
И тя погледна момчето. Не получи отговор от безразличния му поглед, но продължи:
- Искаш ли щастие?
- Щастие... - замислено повтори момчето. Аз не познавам щастието, не знам какво значи да си щастлив, но вярвам, че всяко нещо е красиво само докато е ново. Може би щастието е хубаво, но аз не искам да го опозная, за да не го разруша.
- Колко си странен! - възкликна Новата година и пак запита:
- Искаш ли любов?
- Любов ли?! Чух веднаж двама възрастни да казват, че любовта не е нищо друго, освен една илюзия, в която вярват двама. Лъжа! Защо е нужно да се вярва в лъжа и сам да лъжеш? Хората не бива лъжат - нали трябва да са честни.
- Ах, тези възрастни - ядоса се Новата година, - когато не са в настроение, те винаги говорят така.
После каза:
- Аз наистина не знам какво да ти подаря. Може би трябва да ти дам вяра - тя ще те избави от черногледството ти.
- Не, не искам , не мога. Та как, кажи ми, мога да повярвам например, че ти си жива, материална, че си приказната добра царкиня на снежните полета в еленова шейна, както те рисуват за радост на децата, когато не те виждам, не те чувствам? Кажи!
Новата година се надвеси над него и се вгледа в лицето му. Едно много тъжно лице...
И разбра. Разбра какъв подарък е нужен на момчето. То ще се промени, ще стане друго, ново...
На следващия ден видяха момчето с приятел.