Изгубените чорапи
Автор: Илиана Димова

Далече, далече – някъде в източния ъгъл на света имаше едно странно мъничко градче, което хората мислеха за вълшебно и наричаха Фантазия. В него покривите на къщите бяха оцветени не в традиционно керемиденочервено, а на малки и големи светкащи точки. Прозорците пееха, когато ги отваряха сутрин и събуждаха палавите летящи деца, които по цял ден лудуваха на воля и се радваха на следобедните бонбонени дъждове. Вечерята беше в шест със сладолед, а вместо сироп за кашлица, доктор Ох предписваше горещ шоколад с бадеми и мед.

В самия център на Фантазия, сърчицето на града беше чорапената фабрика “Затвори очи”, където се плетат вечногубещите се чорапчета. Ще ме попитате защо “Затвори очи” и как така вечногубещи се чорапи. Ами, така – “Затвори очи”, защото само да си помечтаеш за някоя шарка и цвят – и хоп, новият десен е готов:

“Райета, карета, цветчета, ушички,
специални чорапки да ходят самички.”

Така бяха заплетени тия чорапчета, че винаги едното в чифта се загубваше някъде из коша за пране и ако погледнете жителите на това градче, ще видите, че всеки е обут във възможно най-шарената комбинация от два различни чорапа. И на вас сигурно ви се е случвало, а казват носи и късмет. Дали е истина или не – незная, но ще ви разкажа историята на изгубените чорапи.

Някога в това градче живеел един художник, който бил много разсеян и разхвърлян като всички художници и понеже винаги губел дунапренената си гъбичка, почиствал четките си направо в чорапите. Можете да си представите в каква палитра от цветове се превърнали те – “Ужас! Шарения!” – биха възкликнали някои стилни и изискани дами, но нашият художник обичал шарените си чорапи, а и по тях се запечатвали цветовете на всичките му картини – пеизажите с цъфналите макове в полето и златните слънчогледи; натюрмортите с розовеещи праскови и ефорни завеси на отворени прозорци, портретите с усмихнати лица и чисти детски сини очи. Сякаш всяко чорапче можело да ти разкаже история – кога художника е бил тъжен и сам и кога се е радвал на топлите слънчеви лъчи или грейнали погледи на минувачите. “Странни чорапи” – ще кажете. Но те и художниците са такива “особени птици”.

Точно срещу художника, на същата уличка живеела и една млада детска писателка. Приказките и стихчетата за своите книжки пишела вечер като изгрее луната, разхождайки се тихичко по чорапки из малката стая. Разказвала ги на глас, за да ги слуша и месечината, която била нейна приятелка и първа почитателка. Погледнете някоя вечер нощното небе. Ако Луната ви намига и се смее, това е защото писателката пак й е прочела някоя шеговита история с небивал край. Но ако чорапките на художника били шарени като картините му, тези на писателката били сладкодумни, забавни или приспивни като приказките, които пишела.

Един следобед над градчето се смрачило. По небето доплували тежки сиви облаци и извил толкова силен вятър, че стъклата на прозорците зазвънели от страх. По всичко личало, че наближава буря – от онези, които те изненадват с всевъзможни поразии и бели, сякаш цяла рота малчугани-хулигани са се развихрили наоколо. Тези бури обичат да се заиграват с антените по покривите, да разпиляват кофите за боклук по улиците, да сипят прах в очите на пешеходците и да създават суматоха в градското движение, да рошат косите на лелките и да отнасят прането от просторите. Изобщо “бури беладжийки” – така и ги наричат или “голяма беля”. Когато такава една Голяма беля наближи, в градчето настава небивала суетня. Затварят се балконските врати и прозорците на терасите. Скриват се листата на документите и докладите. Прибират се дрехите, кърпите и чорапите от просторите и се слагат големите чайници да врат на котлоните, за да пие спокойно в заключения си дом ароматен чай от мащерка и кантарион всяко събрало се на топло семейство. Да, бурите често се превръщаха в семейни събития, за които бабите мъдруваха: “Всяко зло за добро” и “Голяма беля – топло огнище”. Само писателката и художникът оставаха сами в своите тавански стаички в такива вечери и продължаваха работата си – единият над платното и палитрата, а другият – над пишещата машина.
Но когато съдбата реши да си прави шеги, нищо не може да я спре и най-малкото ще разпилее едно пране. Разлетели се ризи, поли и чаршафи и един чифт от различни чорапи. Единият бил пъстър и мълчалив, а другият – син, но приказлив. Хукнали двамата наши творци да събират разхвърляния си гардероб по огради, светофари, пътни знаци и тротоари. А шарените чорапи се спрели чак на паважа на площада до часовниковата кула. Насъбрали бягащото си пране, също там се озовали художникът и писателката. Разрошените разсейковци се усмихнали един на друг.

“Банг – банг – банг – банг – донг!” – ударил градският часовник пет следобед.

- Време за чай! – почти едновременно възкликнали двамата, спогледали се и се разсмели.
- Елате да пием чай у нас! – предложил художникът учтиво.
- Мислех да ви поканя да отидем у нас. А и трябва да си оставя прането – усмихнала се писателката и хванала чорапа - беглец.
- Аз също – разсмял се художникът и уловил своя – Но имам идея. Хайде да пием чай първо у вас, а после у нас! Май и двамата нямаме други планове за вечерта, нали?
Какво мислите че станало след това? Ами, чаят в пет се превърнал в традиция за талантливите ни приятели. И всеки следобед те пълнели своите чаши с ароматна отвара от мента, лайка и липа и разказвали един на друг за себе си, за картините и приказките, и дори за изгубените чорапи. После им хрумнала идея, която като всяка съдбоносна случайност, се превърнала в чудо. Писателката плетяла чорапки, докато измисляла своите приказки. А художникът рисувал картините си върху тях, а не на платното. Накрая заедно ги продавали на пазара. Чорапите били толкова шарени, красиви и живи, а казват носели и невероятен късмет, че цялото градче се изредило да си купи по чифт. Замогнали се нашите млади творци и с парите от продадените чорапи построили фабриката – сърчицето на Фантазия. Най-вярна клиентела им станал Оле Затвори Очички. Ето защо не го чувате нощем, когато тихичко слиза над възглавницата ви, разтваря звездния си чадър и разказва най-приказните сънища.
Ако някога в прането си намерите изгубено чорапче или пък загубите някое свое, оставете беглеца под възглавницата за Оле. Той обикаля толкова много спящи деца, че винаги има нужда от чифт нови изгубени чорапки.
Лека нощ сега!