Приказка за Любовта
Приказка за Света
Приказка за Отражението
Приказка за Разбирателството
Приказка за Мечтите
Приказка за Промяната
Приказка за Израстването
Песента на гората
Ловецът на думи
Зайова приказка
Приказка за любовта, без която не можем
Приказка за змейовете
Приказка за Бялото камъче
Приказки
Последна промяна: 29.11.2006
Copyright © 2004-2005, ДетеМое
   
 

Цветна приказка
Автор: Илиана Димова

Някога отдавна светът бил оцветен само в черно като космическите дупки и в бяло като бързолетницата светлина. Не мога да ви кажа, че било скучно – напротив, тези два цвята си играели на контрасти и противоположности. Всички предмети, образи изкрещявали своето присъствие в пространството или се сливали един с друг. Незная дали заради колорита или поради грешка в програмата на Създателя, но на Земята нямало вода. Всичко било твърдо, остро и тежко, или леко, газообразно и неуловимо. Слънцето със своята ярка светлина изпепелявало и изгаряло черно-белите неща на планетата. “Ама че жестока звезда!” – ще кажете. Така мислели и всички пострадали земни жители. Поглеждали нагоре и проклинали Слънцето.
- О, ти черно небе, сееш само черно-бяла болка!
Един ден небето се замислило. Станало дори малко тъжно и усетило, че някаква топлина го залива цялото. Изведнъж далеч на хоризонта се появила необяснима синева. Едва загатната цветност или прозрачност – кой ли може да обясни в едни свят с черно-бели стени. Тя плавно започнала да се разлива и скоро цялото небе сияело ефирно и нежно. Синьото вляло такова спокойствие на света, че дори жестокото слънце усмирило ослепителните си лъчи и погалило новото синьо небе с мека жълта светлина.
После станало чудото – от небето заваляли сълзи – ситни, прозрачни и влажни. Всички пари във въздуха се превърнали в хиляди мънички капчици и забързали надолу към земята. Колко дълго траел този първи дъжд никой не помни, но след него вече нищо на земята не било същото. Появили се хиляди цветове и техните нюанси. Земята станала по-пъстра от дъга. А там, където свършвала сушата, се разливало дълбоко и синьо, като небесно огледало, огромното море. То разхлаждало въздуха денем, отразявало слънчевата светлина и разнасяло по вятъра топлината й. А нощем морето целувало Луната, оцветявало вълните си в маслено зелено и споделяло мечтите си с хилядите влюбени, които присядали на бреговете му. Не вярвате ли? Попитайте някоя раковина – тя ще ви прошепне всички морски тайни и сигурно ще ви разкаже отново приказката за цветовете.