| |
Цветна
приказка
Автор: Илиана Димова
Някога отдавна светът бил
оцветен само в черно като космическите дупки и в бяло
като бързолетницата светлина. Не мога да ви кажа, че
било скучно – напротив, тези два цвята си играели на
контрасти и противоположности. Всички предмети, образи
изкрещявали своето присъствие в пространството или се
сливали един с друг. Незная дали заради колорита или
поради грешка в програмата на Създателя, но на Земята
нямало вода. Всичко било твърдо, остро и тежко, или
леко, газообразно и неуловимо. Слънцето със своята ярка
светлина изпепелявало и изгаряло черно-белите неща на
планетата. “Ама че жестока звезда!” – ще кажете. Така
мислели и всички пострадали земни жители. Поглеждали
нагоре и проклинали Слънцето.
- О, ти черно небе, сееш само черно-бяла болка!
Един ден небето се замислило. Станало дори малко тъжно
и усетило, че някаква топлина го залива цялото. Изведнъж
далеч на хоризонта се появила необяснима синева. Едва
загатната цветност или прозрачност – кой ли може да
обясни в едни свят с черно-бели стени. Тя плавно започнала
да се разлива и скоро цялото небе сияело ефирно и нежно.
Синьото вляло такова спокойствие на света, че дори жестокото
слънце усмирило ослепителните си лъчи и погалило новото
синьо небе с мека жълта светлина.
После станало чудото – от небето заваляли сълзи – ситни,
прозрачни и влажни. Всички пари във въздуха се превърнали
в хиляди мънички капчици и забързали надолу към земята.
Колко дълго траел този първи дъжд никой не помни, но
след него вече нищо на земята не било същото. Появили
се хиляди цветове и техните нюанси. Земята станала по-пъстра
от дъга. А там, където свършвала сушата, се разливало
дълбоко и синьо, като небесно огледало, огромното море.
То разхлаждало въздуха денем, отразявало слънчевата
светлина и разнасяло по вятъра топлината й. А нощем
морето целувало Луната, оцветявало вълните си в маслено
зелено и споделяло мечтите си с хилядите влюбени, които
присядали на бреговете му. Не вярвате ли? Попитайте
някоя раковина – тя ще ви прошепне всички морски тайни
и сигурно ще ви разкаже отново приказката за цветовете.
| |