Преди много години, в далечна страна, в едно щастливо и богато царство се родил принц с невиждана красота. В копринените му коси се отразявали звездите на нощното небе. Бялото му лице искряло със светлината на изгрева, а в бадемовите му очи се оглеждала луната.
Светла радост бил младият принц за старите цар и царица, а с красотата си грабвал сърцата и събуждал възторга на всички в двореца. Растял неизменно обгърнат с всевъзможни грижи и премного внимание. Още неизрекъл думите “искам” или “дай”, дузина придворни дами се втурвали да поднесат любимите му лакомства или играчки.
Нищичко не го оставяли да прави сам, за да не се уморява, и до късна възраст го носели на ръце, за да не би да се наранят крехките му нозе.
Младият принц така и не се научил да язди кон или да върти меч - изкуства, които били донесли много чест и слава на предците му. Не се научил и да танцува, тъй като всяко физическо усилие го отегчавало и той бързо започвал да хленчи и да се оплаква.
Едничкото, което обичал, било да остава потопен с часове в чудните и вълшебни светове на богатата царска библиотека.
И ето, че дошло време принцът да се задоми. Запристигали в царството чудни девойки от далечни земи - все принцеси с удивителна хубост и изтънчени нрави. Горди, безгрижни и хитроумни.
Твърде скоро обаче тe откривали детинския характер на иначе впечатляващия с красотата и мечтателността си млад мъж и загубвали уважение към него. Подигравките им, люти и безмилостни, наранявали неопитния принц... След като седем принцеси поред го отхвърлили, разнесла се мълва, че престолонаследникът е безхарактерен и слабоумен. Всички жалели, че хубостта му ще иде напразно.
Ще наредя всяка сутрин ти лично да поднасяш плодове за закуската ми. Искам още да оставаш при мен докато се храня, за да опозная по-добре народа си.
Момичето погледнало принца, не вярвайки на чутото. После полека се усмихнало и се поклонило ниско с нарастваща обич и благодарност.
На следващия ден девойката избрала най-сочните и пресни плодове и отишла, както й било наредено, в двореца. Принцът изглеждал щастлив и доволен. Говорили дълго, а когато се разделили, той наредил да му оседлаят кон и пожелал веднага да започне уроци по езда лично при баща си - стария достолепен цар.

Ден след ден се променял престолонаследникът. Мъжество се пробудило в нежните му черти. Отговорност изместила детинската невинност от лицето му. Разчуло се по другите царства, че “слабоумният принц” поумнял, а величието на красотата му било по-ярко от всякога.
- Прекрасна принцеса е тръгнала насам, сине - с радост споделил един ден старият цар по време на следобедната езда. - Хубостта и умът й се славят надлъж и нашир.
- Не е редно девойката да иска ръката на младежа, дори когато той е тройно по-богат - строго отвърнал младият принц, но лицето му изведнъж се озарило от вътрешна радост. - Аз сам ще доведа принцеса в двореца ти, татко. Време е вече да те отменя и да поема в свои ръце царството.
Зачудил се старият баща и се зарадвал на настъпилата у сина му промяна. След няколко дни, малко преди пътуващата каляска с принцесата да пресече границите на царството, принцът представил на царя и царицата чудна девойка, облечена в тюркоазена сватбена рокля. Косите й били червени като пламък. Очите й - зелени и блестящи като скъпоценни камъни. Но най-важното, което видял старият цар, била безпределната обич, която нищо не можело да скрие.
- Ето принцесата, която съм избрал за своя жена - поклонил се на родителите си принцът. Девойката коленичила пред тях и притихнала.
- Няма да те питам нищо и не желая нищо да ми казваш, сине - въздъхнал царят. - Надявам се да простиш грешките, които направих от обич и да научиш децата си на мъдростта, която сам достигна.
- А тя е, че до никоя мъдрост в живота човек не достига сам и без обич - звънко се засмял принцът. - Макар че прекомерната любов може да разболее човека, отново любов е нужна, за да го изцери.
Вдигнала се голяма сватба, на която била поканена и пристигналата вече принцеса. Разбира се, тя се почувствала твърде пренебрегната, за да остане, но и без нея празненството продължило дълго и било много весело. В цялата история никой не разбрал само едно - къде изчезнала младата продавачка на плодове от сергията пред двореца и защо, макар че я била загубила завинаги, баба й изглеждала толкова щастлива, докато предлагала на хората своите червени сочни ябълки...